Закон об иностранцах в Республике Болгария
Частичный перевод
Чл. 2. Иностранец по этому закону любое лицо, не являющееся болгарским гражданином..
(2) Члены семейства болгарского гражданина - лица, живущие с ним в одном помещении и являющиеся:
1. супруг/супруга;
2. по нисходящшей линии, которые не достигли возраста 21 года и не состоят в браке;
3. по нисходящшей линии, достигшие возраста в 21 год, но не имеющие собственного дохода по причине, что не в состоянии обеспечить себя или же серьезные проблемы со здоровьем вынуждают болгарского гражданина заботиться о них;
4. по восходящшей линии, которые находятся на иждивении болгарского гражданина;
5. другие члены его хозяйства, которые были полностью на его обеспечении в другом государстве или в государстве обычного их пребывания, и серьезные проблемы со здоровьем вынуждают болгарского гражданина заботиться о них.
Чл. 8. (3) Не требуется виза когда иностранец владеет картой для продолжительного или для постоянного пребывания в Республике Болгария и основания для ее выдачи не отменены.
Чл. 9а. (2) Виды виз:
1. для аэропортного транзита (виза вид "А");
2. для транзитного посещения (виза вид "B");
3. для краткосрочного пребывания (виза вид "C");
4. для долгосрочного пребывания (виза вид "D").
(3) При подаче заявления на визу собираются личные данные заявителя, включительно с биометрическими данными.
Чл. 10. (1) Отказывают в выдаче визы и въезде в страну иностранца в случая, если:
1. своими действиями поставил или может поставить в опасность безопасность или интересы болгарской державы, или о котором есть данные что он действовал против безопасности страны;
2. своими действиями уронил престиж Болгарии или болгарского народа;
3. есть данные, что он член преступной группировки или совершил терротистическую деятельность, контрабанду или незаконнные сделки с оружием, взрывчатыми веществами, боеприпасами, стратегическими материалами, изделиями и технологиями двойного назначения, незаконным трафиком наркотических и психотропных веществ и прекурсоров для их произвдства;
4. есть данные, что он совершал торговлю людьми, осуществлял незаконный ввоз или вывоз людей;
5. был экстрадирован из Республики Болгария менее чем 10 лет назад и не восстановил в 6-месячный срок от экстрадикции израсходованные на это средства;
6. совершил умышленное преступление на территории Республики Болгария, которое согласно болгарскому законодательству наказывается от трех лет лишения свободы;
7. попытался попасть в страну или проехать ее с использованием фальшивых или измененных документов, визы или разрешения на пребывание;
8. может быть распространителем тяжелой заразной болезни или страдает от заболевания, которое согласно критериям Министерства Здравоохранения или ВОЗ представляет опасность для общественного здоровья, или не предъявил сертификат о вакцинации, или прибыл из района с осложненной эпидемической или эпизоотической обстановкой;
9. не имеет средств для проживания и необходимых обязательных страховок на время пребывания в стране и средств, обеспечивающих его выезд из страны;
10. при предыдущем въезле систематически нарушал пограничный, паспортно-визовый, валютный или таможенный режим Республики Болгария;
11. при предыдущем пребывании нарушил трудовое или налоговое законодательство страны;
12. не имеет виз или билетов для последующих по маршруту стран;
13. на лицо наложено не изтекшее принудительное административное требование запрета въезда в страну;
14. включен в базу данных нежелательных для страны иностранцев, обслуживаемую МВР и МВНР;
15. подает на визу с документом об окончательном выезде с территории страны, на которой находится в момент подачи заявения;
16. подает на визу с недействительным документом о заграничных поездках или заменяющим его.
(2) Отказывается в выдаче визы иностранцу, который не предоставил необходимые документы, определенные актом Министерского совета, удостоверяющие основания для въезда в страну.
Чл. 11. Возможен отказ в визе иностранцу в случаях:
1.есть данные, что хочет попасть в страну для совершения преступления или нарушения общественного порядка;
2. при предыдущем пребыании нарушил общественый порядок;
3. въезд его в страну повредит отношениям Республики Болгария с другими державами;
4. есть данные что целью въезда является пребывание как иимигранта без специального разрешения;
5. есть данные что целью въезда будет использование страны как транзитного пункта для иммиграции в третью державу;
6. при предыдущем пребывании в стране получал социальную помощь от государства;
7. не в состоянии достоверно декларировать цель поездки;
8. есть действущий и не оплаченный штраф по данному закону;
9. иностранец не имеет достаточно средств для обеспечения проживания и Республики Болгария и возврата;
10. предоставил документ с неверным содержанием или декларировал неверные данные.
Чл. 15. Виза для долгосрочного пребывания выдается на срок до 6 месецев и издается иностранцу который желает находиться продолжительно или постоянно в Республики Болгария.
(3) Виза для долгосрочного пребывания дает право на многократный въезд на территорию Республики Болгария в рамках ее срока действия.
(4) Виза для долгосрочного пребывания аннулируется при издании разрешения на пребывание органами по административному контролю за иностранцами.
Чл. 16. Желание получить визу не может являться основанием для выдачи визы Республики Болгария.
(3) Иностранцу, которому отказано в визе, органы пограничного контроля вручают единый формуляр по образцу ЕС, в котором указываются причины отказа.
Чл. 18.(1) При въезде в Республику Болгария иностранец декларирует цель посещения и указывает адрес пребывания, заполняя адресную карту по образцу МВР.
Чл. 19. (1) Иностранец, въезжающий в Республику Болгария,должен иметь, в зависимости от способа въезда:
1. загранпаспорт или документ его заменяющий;
2. достатчно средств для проживания в Республике Болгария и для выезда;
3. медицинскую и другие страховки;
4. приглашение по образцу;
5. другие документы доказывающие цель поездки.
Глава трета.
ПРЕБЫВАНИЕ ИНОСТРАНЦЕВ В РЕСПУБЛИКЕ БОЛГАРИЯ
Чл. 22. (1) Пребывание иностранцев в Республике Болгария осуществялется на основании:
1. выданной вызы по чл. 9а, ал. 2;
3. разрешения служб по административному контролю за иностранцами.
(4) Разрешение по по ал. 1, т. 3 издается после письменного подтверждения от Государственного агентства "Национальная безопасность".
Чл. 23. (1) Иностранцы пребывают в Республике Болгария краткосрочно и долгосрочно.
(3) Долгосрочное пребывание бывает:
1. продолжительное - с разрешенным сроком до 1 года;
2. постоянное - с разрешенным неограниченным сроком.
Чл. 24. (1) Разрешение на продолжительное пребывание могут поулчить иностранцы, которые подают заявление на визу по чл. 15, ал. 1 и:
1. желают работать - после получения разрешения от Министерства труда и социальной политики;
2. осуществляют коммерческую деятельность в стране в установленном порядке, в результате которой созданы не менее чем 10 рабочих мест для болгарских граждан;
3. приняты на очное обучение в болгарский ВУЗ;
5. есть основание что им будет разрешено постоянное пребывание или заключили брак с постоянно пребывающим в стране иностранцем;
6. представители иностранных фирм, зарегистрированных в БТПП;
7. финансово обеспеченные родители постоянно пребывающего в стране иностранца или болгарского гражданина;
8. поступили на продолжительное лечение в лечебное заведение и разполагают средствами для лечения и проживания;
9. корреспонденты иностранных СМИ, имеющих аккредитацию в Республике Болгария;
10. пенсионно обеспечены и имеют достаточно средств для проживания;
11. действуют по Закону о привлечении инвестиций;
13. члены семьи иностранца, получившего разрешение на продолжительное пребывание;
14. родители иностранца или в фактическом внебрачном сожительстве с иностранцем, получившим разрешение на продолжительное пребывание по чл. 22, ал. 3;
15. желающие вести свободную практику - после издания разрешения от Министерства труда и социальной политики;
16. (нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция "Национална сигурност";
17. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) са получили статут на специална закрила по чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора;
18. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) са членове на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 2.
(2) Лицата по ал. 1 следва да имат осигурено жилище, издръжка, задължителни застраховки и осигуряване съгласно законодателството на Република България. Нормативите за това се определят с акт на Министерския съвет.
(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2005 г.) Изискването по ал. 1, т. 2 за разкриване на най-малко 10 работни места за български граждани не се отнася за граждани на държавите - членки на Европейския съюз, както и за граждани на другите държави - членки на Европейското икономическо пространство.
Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Чужденец, който желае да пребивава продължително на територията на Република България с цел извършване на дейност на свободна практика, може да получи виза за дългосрочно пребиваване или разрешение за продължително пребиваване, ако отговаря на законоустановените изисквания за влизане и пребиваване в страната и представи пред дипломатическите и консулските представителства, съответно пред службите за административен контрол на чужденците, следните документи:
1. молба по образец;
2. разрешение за извършване на дейност на свободна практика.
(2) Разрешенията за извършване на дейност на свободна практика се издават от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Условията и редът за издаване, отказ и отнемане на разрешения за извършване на дейност на свободна практика от чужденци се определят с наредба, издадена от министъра на труда и социалната политика, съгласувано с министъра на вътрешните работи, министъра на финансите и председателя на Държавна агенция "Национална сигурност".
(4) Не се издава виза за продължително пребиваване с цел извършване на дейност на свободна практика на чужденец в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1 - 13 и 16.
(5) Чужденците, които отговарят на законоустановените изисквания за извършване на съответната дейност на свободна практика, се освобождават от издаването на разрешение, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
Чл. 24б. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2007 г.) (1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат и чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са научни работници със сключено споразумение за прием с научноизследователска организация със седалище в Република България за разработване на научноизследователски проект, включена в националния списък на научноизследователските организации по смисъла на Директива 2005/71/ЕО на Съвета относно специфична процедура за прием на граждани от трети страни за целите на провеждане на научноизследователска дейност.
(2) Разрешението за продължително пребиваване на лицата по ал. 1 се издава за срок от една година, като се подновява при наличие на основания за преиздаването му. В случай че срокът за разработване на научноизследователския проект е по-малък от една година, разрешението за пребиваване се издава за срока на продължителност на проекта.
(3) За получаване на разрешение за продължително пребиваване в Република България при условията на ал. 1 чужденецът представя пред службите за административен контрол на чужденците редовен документ за задгранично пътуване и подава:
1. молба по образец;
2. документ за платена държавна такса по Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на Министерството на вътрешните работи по Закона за държавните такси;
3. фотокопие от страницата на документа за задгранично пътуване със снимката, личните данни, входната виза и щемпела от последното му влизане в страната;
4. писмени доказателства за осигурено жилище за времето на пребиваване в страната;
5. заверено копие от споразумението за прием с научноизследователска организация, регистрирана в Република България по законоустановения ред.
(4) Молбата се разглежда и решава в срок до 7 работни дни, като решението се съобщава писмено на чужденеца.
(5) (Нова - ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., изм. - ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г.) Условията и редът за включване на научноизследователски организации със седалище в Република България в списъка по ал. 1 се определят с наредба на министъра на образованието, младежта и науката.
Чл. 25. (1) (Предишен текст на чл. 25 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:
1. от българска народност;
2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) пет години след сключването на граждански брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
3. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) малолетни и непълнолетни деца на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак;
4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, а в случаите на припознаване или осиновяване - след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването;
5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години, като в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 3 се отчита само половината от времето на пребиваване;
6. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) вложили над 1 000 000 лв. или увеличили вложението си с този размер чрез придобиване на:
а) акции на български търговски дружества, търгувани на български регулиран пазар;
б) облигации и съкровищни бонове, както и производни от тях инструменти, издадени от държавата или от общините, с остатъчен срок до падежа, не по-кратък от 6 месеца;
в) право на собственост върху обособена част от имуществото на българско търговско дружество с повече от 50 на сто държавно или общинско участие в капитала по Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
г) дялове или акции, собственост на държавата или общините в българско търговско дружество по Закона за приватизация и следприватизационен контрол;
д) българска интелектуална собственост - обекти на авторското право и сродните му права, защитени с патент изобретения, полезни модели, търговски марки, марки за услуги и промишлен дизайн;
е) права по концесионни договори на територията на Република България;
7. (нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) вложили сумата по т. 6 в българска лицензирана кредитна институция по договор за доверително управление със срок не по-кратък от 5 години;
8. (нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) вложили в капитала на българско търговско дружество, чиито акции не са търгувани на регулиран пазар, сума не по-малка от 6 000 000 лв.;
9. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишна т. 7 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната;
10. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., предишна т. 8 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават или са родени на територията на Република България и чийто родител е сключил граждански брак с български гражданин;
11. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г., предишна т. 9 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Редът за установяване от Министерството на финансите на обстоятелствата по ал. 1, т. 6, 7 и 8 се определя с правилника за прилагане на закона.
Чл. 25а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Разрешение за пребиваване в Република България, без да са налице изискванията на този закон, могат да получат чужденците, които имат заслуги към Република България в обществената и икономическата сфера, в областта на националната сигурност, науката, технологията, културата или спорта.
Чл. 25б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Разрешение за пребиваване в Република България, без да са налице изискванията на този закон, получават и чужденците, на които по Закона за убежището и бежанците е:
1. предоставено убежище или статут на бежанец, както и членовете на семейството им - за срок 5 години;
2. предоставен хуманитарен статут, както и членовете на семейството им - за срок три години;
3. предоставена временна закрила - за срока на закрилата.
Чл. 26. (1) (Предишен текст на чл. 26 - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Отказва се продължаване на срока за пребиваване в страната на чужденец в случаите по чл. 10 и 11.
(2) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Отказва се продължаване на срока за дългосрочно пребиваване в страната или се отнема правото на дългосрочно пребиваване на чужденец, за когото е установено, че не е пребивавал на територията на Република България или друга държава - членка на Европейския съюз, за период от 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби. Пребиваването на територията на друга държава членка се доказва от лицето с документ, издаден от тази държава членка, или с декларация.
(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Отказва се издаването на разрешение за дългосрочно пребиваване, а издаденото се отнема на чужденец, който е сключил брак с български гражданин или с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване.
(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Преценката за отказ или за отнемане на разрешението по ал. 3 се извършва от службите за административен контрол на чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и получаване на разрешение за пребиваване. Такива данни могат да бъдат:
1. обстоятелството, че съпрузите не живеят заедно;
2. липсата на принос към задълженията, произтичащи от брака;
3. обстоятелството, че съпрузите не са се познавали преди сключването на брака;
4. даването на противоречиви сведения за лични данни на другия съпруг (име, адрес, националност, професия), за обстоятелствата на запознанството им или за друга важна лична информация;
5. обстоятелството, че съпрузите не говорят на език, разбираем и от двамата;
6. заплащането на парична сума за сключването на брака извън обичайната зестра;
7. наличието на предишни бракове, сключвани с цел заобикаляне на нормите, регламентиращи режима на чужденците.
(5) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Данните по ал. 4 могат да се установяват чрез интервюта, провеждани от служители на службите за административен контрол на чужденците, от изявления на засегнатите или на трети лица, по документален път или от извършени от държавни органи проверки и разследвания. Службите за административен контрол на чужденците задължително изслушват засегнатите лица.
Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г.)
Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) На чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, когато държавният интерес налага това и при извънредни обстоятелства.
(2) Срокът за пребиваване на чужденците може да бъде продължен най-много до 6 месеца преди изтичането на валидността на националните документи за задгранично пътуване.
Чл. 27а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) Държавните органи, които по силата на нормативен акт извършват регистрация на чужденци или на дейности, осъществявани от чужденци, са длъжни да проверяват вида и основанието на визите, издадени на чужденците. При констатиране на несъответствия между исканата регистрация и вида и основанието на издадената виза регистрацията не се извършва и незабавно се уведомяват службите за административен контрол на чужденците и Държавна агенция "Национална сигурност".
Чл. 27б. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Длъжностните лица, които в резултат на извършваната от тях дейност констатират промяна в правното положение или в дейността на чужденците, са длъжни незабавно да уведомят службите за административен контрол на чужденците.
(2) В случаите на отнемане или прекратяване на правото на постоянно пребиваване на чужденец службите за административен контрол на чужденците незабавно уведомяват органите за гражданска регистрация.
Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., отм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)
(3) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Физическо или юридическо лице, предоставило подслон на чужденец, в срок до 5 дни след предоставянето на подслона писмено уведомява службата за административен контрол на чужденците или районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението си за това обстоятелство, като съобщава имената, датата на раждане, гражданството, номера и серията на документа за самоличност на чужденеца.
(7) (Предишна ал. 6, изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Пребиваването в Република България на лицата по чл. 18, ал. 2 и по чл. 24, ал. 1, т. 14 не се включва в необходимия срок за получаване на разрешение за постоянно пребиваване или за придобиване на българско гражданство по натурализация.
Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) На чужденец, ненавършил 18-годишна възраст, който е влязъл в страната на законно основание без придружител - родител или друго пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, или с придружител, но е бил изоставен от него и не е поискал закрила по Закона за убежището и бежанците, може да бъде разрешено продължаване на пребиваването на територията на Република България.
(2) Държавната агенция за закрила на детето временно осигурява на чужденците по ал. 1 необходимата материална подкрепа и грижи за задоволяване на основните им жизнени потребности, медицинска помощ и надлежно попечителство, включително юридическа помощ и представителство, както и достъп до безплатно образование в български държавни и общински училища до окончателното решаване на въпроса за пребиваването им в страната, но не и след навършването на 18-годишна възраст.
(3) В случаите, когато на чужденците по ал. 1 не бъде разрешено продължаване на пребиваването на територията на Република България, те се връщат в държавата си на произход, в трета държава, готова да ги приеме, или в държава, задължена да ги приеме, по силата на спогодба за предаване и обратно приемане с Република България, при условие че там животът и свободата им не са застрашени и те не са изложени на опасност от преследване, от изтезание или от нечовешко или унизително отношение.
Чл. 29. (1) (Предишен текст на чл. 29 - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Чужденците, които пребивават дългосрочно в Република България, удостоверяват самоличността си по ред, определен със закон.
(2) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Чужденците, които пребивават дългосрочно в Република България, включително тези, които са загубили гражданството си, удостоверяват правото си на пребиваване в Република България с разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002 на Съвета от 13 юни 2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.
(3) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Редът за издаване на разрешението за пребиваване по ал. 2 се определя с акт на Министерския съвет.
Чл. 30. Чужденец, чийто документ за задгранично пътуване или заместващ го документ е изгубен или унищожен, е длъжен незабавно да уведоми за това службите за административен контрол на чужденците.
Чл. 31. (1) Документите за задгранично пътуване на чужденец могат да бъдат временно отнети:
1. от съответните органи на съдебната власт, когато има образувано наказателно производство за извършено престъпление от общ характер;
2. от съответните длъжностни лица при настаняване в местата за изпълнение на наказанието лишаване от свобода;
3. от органите на Министерството на вътрешните работи, когато има основателно съмнение, че са неистински или преправени;
4. от органите на Министерството на вътрешните работи, когато е издадена заповед за експулсиране, принудително отвеждане до границата или екстрадиране от страната;
6. от органите на Министерството на вътрешните работи в случаите на върнати от друга страна чужденци.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 3 длъжностните лица, иззели документите на чужденеца, съставят протокол, въз основа на който службите за административен контрол на чужденците издават временен документ, установяващ самоличността на лицето.
(3) Документът за задгранично пътуване се връща на чужденеца, когато отпаднат основанията за временното му отнемане.
(4) Не могат да бъдат отнемани документите за задгранично пътуване на чужденци, които се ползват с дипломатически имунитет в Република България, освен ако е предвидено друго в международните договори, по които Република България е страна.
Чл. 32. Документите за задгранично пътуване на чужденците не могат да се дават или приемат в залог, както и да се преотстъпват или използват от друго лице.
Чл. 33. (1) Чужденците, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, могат да постъпват на работа по реда, установен за българските граждани.
(2) Чужденците, пребиваващи краткосрочно или продължително на територията на Република България, могат да осъществяват дейност по трудово правоотношение само след получаване на разрешение от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(3) Чужденците, получили разрешение за работа, могат да работят само при работодателя и за срока, определен с разрешението за работа.
Глава трета.
"а" ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕБИВАВАНЕ НА ЧУЖДЕНЕЦ, ПОЛУЧИЛ РАЗРЕШЕНИЕ ЗА ДЪЛГОСРОЧНО ПРЕБИВАВАНЕ В ДРУГА ДЪРЖАВА - ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (НОВА - ДВ, БР. 29 ОТ 2007 Г.)
Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз, може да получи в Република България разрешение за дългосрочно пребиваване:
1. ако е работник, служител или самостоятелно заето лице в Република България;
2. с цел обучение, включително професионално обучение, в учебно заведение.
(2) Разрешение за дългосрочно пребиваване се издава на чужденеца по ал. 1, ако отговаря на условията по чл. 24, ал. 2 и представи:
1. разрешение за работа в Република България - ако е работник или служител;
2. документи, че има разрешение за извършване на дейност на свободна практика и разполага с необходимите финансови средства за упражняване на стопанска дейност - ако е самостоятелно заето лице;
3. удостоверение от учебното заведение, че е приет за обучение за съответната учебната година - ако пребиваването е с цел обучение.
Чл. 33б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) В срок до един месец от влизането му на територията на Република България чужденецът по чл. 33а, ал. 1 подава пред службите за административен контрол на чужденците заявление за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на Република България.
(2) Заявлението се разглежда в срок до 4 месеца от датата на подаването му.
(3) Когато към заявлението не са приложени документите по чл. 33а, ал. 2 или случаят представлява фактическа сложност, срокът може да бъде удължен с не повече от три месеца. В тези случаи органите за административен контрол на чужденците уведомяват незабавно чужденеца за това.
(4) Редът за разглеждане на заявлението се определя в правилника за прилагане на закона.
Чл. 33в. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Разрешението за дългосрочно пребиваване се издава за срок от пет години.
(2) Разрешението се подновява по молба на чужденеца от службите за административен контрол на чужденци след изтичането на срока му.
Чл. 33г. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Когато чужденецът по чл. 33а, ал. 1 има разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България и има семейство, създадено в държавата - членка на Европейския съюз, която е издала разрешението му за дългосрочно пребиваване, членовете на неговото семейство имат право да го придружават или да се присъединяват към него.
(2) За получаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството те представят в териториалната служба за административен контрол на чужденците:
1. редовен документ за задгранично пътуване;
2. документите по чл. 24, ал. 2;
3. своето разрешение за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване в другата държава - членка на Европейския съюз;
4. доказателства, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на дългосрочно пребиваващ чужденец в другата държава - членка на Европейския съюз.
(3) Срокът на пребиваване на членовете на семейството се определя от срока на пребиваване на чужденеца по чл. 33а, ал. 1.
(4) Когато семейството не е създадено при условията на ал. 1, по отношение на членовете на семейството на чужденеца по чл. 33а, ал. 1 се прилагат общите правила за влизане и пребиваване на чужденци в Република България.
Чл. 33д. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Службите за административен контрол на чужденците уведомяват другата държава - членка на Европейския съюз, за предоставеното право на дългосрочно пребиваване на чужденеца по чл. 33а, ал. 1.
Чл. 33е. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Службите за административен контрол на чужденците отказват разрешение за дългосрочно пребиване на чужденец по чл. 33а, ал. 1 или на членовете на неговото семейство:
1. когато не отговаря на условията за получаване на право на дългосрочно пребиваване, определени в този раздел;
2. на основанията по чл. 10 или 11;
3. когато чужденецът или членовете на неговото семейство не пребивават на територията на Република България на законно основание.
(2) Разрешението за дългосрочно пребиване на чужденец по чл. 33а, ал. 1 или на членовете на неговото семейство се отнема, когато са отпаднали основанията за пребиваването им и в случаите по чл. 26, ал. 2.
(3) Отказът или отнемането на правото на дългосрочно пребиваване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 33ж. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Когато са налице основанията за отказ на разрешение за дългосрочно пребиваване, органите на Министерството на вътрешните работи връщат незабавно и без формалности чужденеца по чл. 33а, ал. 1 или членовете на неговото семейство в държавата - членка на Европейския съюз, в която те имат разрешение за дългосрочно пребиваване.
(2) В случаите по ал. 1 органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 33з. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато чужденецът по чл. 33а, ал. 1 или членовете на неговото семейство представляват сериозна заплаха за обществената сигурност и ред, органите на Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция "Национална сигурност" могат да ги експулсират от територията на Европейския съюз и преди те да са получили право на дългосрочно пребиваване в Република България, след съгласуване с компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, в която те имат разрешение за дългосрочно пребиваване.
(2) При експулсирането се отчита продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, възрастта, здравословното състояние, семейното положение, социалната интеграция, както и наличието на връзка с държавата на пребиваване или липсата на връзка с държавата по произход на лицето.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи или на Държавна агенция "Национална сигурност" уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, за изпълнението на решението за експулсиране.
Глава четвърта.
НАПУСКАНЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ОТ ЧУЖДЕНЦИ
Чл. 34. Всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на срока за пребиваването му.
Чл. 35. (1) Чужденец, краткосрочно пребиваващ, на когото документът за задгранично пътуване е заменен с нов, може да напусне страната, след като уведоми за това службите за административен контрол на чужденците, освен ако друго е предвидено с международен договор, по който Република България е страна.
(2) Чужденец, който има разрешение за продължително пребиваване, може да напуска страната и да се завръща в нея без виза до изтичане на разрешения срок за пребиваване.
(3) Чужденец, който има разрешение за постоянно пребиваване, може да влиза в и да напуска страната без виза.
Чл. 36. Чужденците могат да излизат от Република България през определените за това места въз основа на документи за задгранично пътуване и други заместващи ги документи, които им дават право да напускат страната.
Чл. 37. Чужденец не може да напусне страната, ако спрямо него има взета принудителна административна мярка за ненапускане.
Чл. 39. Предаването на чужденци за извършено престъпление се извършва при условията и по реда, установени от българските закони и от международните договори, по които Република България е страна.
Глава пета.
МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА
Раздел I.
Принудителни административни мерки
Чл. 39а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Принудителните административни мерки, които се налагат на чужденците по този закон, са:
1. отнемане на правото на пребиваване в Република България;
2. принудително отвеждане до границата на Република България;
3. експулсиране;
4. забрана за влизане в Република България;
5. забрана за напускане на Република България.
Чл. 39б. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) (1) В заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 1 и 2 се определя срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да напусне доброволно страната.
(2) За предоставяне на срок за доброволно напускане за повече от 30 дни чужденецът подава молба до съответния компетентен орган, издал заповедта по ал. 1, който се произнася и уведомява чужденеца в тридневен срок. В тези случаи се вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, като: продължителност на престоя, наличие на посещаващи училище деца и други семейни и социални връзки.
(3) Когато е разрешено доброволно напускане, но съществува опасност от укриване на чужденеца, компетентният орган, издал заповедта по ал. 1, може да издаде заповед за ежедневно явяване в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваване.
(4) В случай че лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред, съответният компетентен орган не предоставя срок за доброволно напускане.
Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България се налага, когато:
1. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) са отпаднали основанията по чл. 24, ал. 1 и по чл. 25, ал. 1, т. 2, 6, 7 и 8;
2. са налице основанията по чл. 10;
3. се установи, че данните, представени за получаването му, са неверни;
4. (доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) бракът е прекратен преди изтичането на 5 години от сключването му в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 2;
5. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) в едногодишен срок след разрешението чужденецът не се е установил и не пребивава на територията на страната, освен в случаите по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8;
6. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) се установи, че чужденецът не е пребивавал на територията на Република България или друга държава - членка на Европейския съюз, за период 12 последователни месеца, освен в случаите на разрешено постоянно пребиваване по чл. 25, ал. 1, т. 6, 7 и 8 и членовете на семействата им по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби;
7. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) предоставеният статут на бежанец или хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците бъде отнет или прекратен;
8. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) предоставеното убежище по Закона за убежището и бежанците бъде отнето.
(2) Отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11.
(3) (Нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Препис от влязлата в сила заповед за отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България се изпраща на общината по постоянния му адрес за отбелязване в регистъра на населението.
Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Принудително отвеждане до границата на Република България се налага, когато:
1. чужденецът не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред;
2. (изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) чужденецът не напусне страната до изтичане на разрешения му срок или в сроковете по чл. 39б;
3. се установи, че чужденецът е влязъл и пребивава в страната с неистински или с преправен документ за задгранично пътуване или със заместващ го документ.
Чл. 42. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред.
(2) С налагането на принудителната административна мярка по ал. 1 се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане в Република България.
Чл. 42а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Експулсира се и чужденец, пребиваващ на територията на Република България, за който е издадено решение за експулсиране от компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз.
Чл. 42б. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Експулсирането по чл. 42а се изпълнява, когато решението за експулсиране не е отменено или временно спряно за изпълнение от държавата - членка на Европейския съюз, която го е издала, и когато:
1. чужденецът представлява сериозна и реална заплаха за обществения ред или за националната сигурност поради това, че:
а) по отношение на него има влязла в сила присъда за престъпление, за което е наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година;
б) има достатъчно данни, че е извършил тежко престъпление или има достатъчно данни за неговото намерение да извърши такова престъпление на територията на държава - членка на Европейския съюз;
2. решението за експулсиране на чужденеца е на основание, че той не спазва изискванията на законодателството за влизане и пребиваване на чужденци в държавата - членка на Европейския съюз, която го е издала.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1, когато чужденецът има разрешение за пребиваване в Република България, се прилага и чл. 42, ал. 2.
Чл. 42в. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Експулсирането по чл. 42а се изпълнява след получаване от компетентните органи на държавата - членка на Европейския съюз, която е издала решението за експулсиране, на потвърждение, че не е отменено или временно спряно за изпълнение, както и на документи, потвърждаващи самоличността на чужденеца.
(2) Изпълнението на решение за експулсиране, издадено от компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз, може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 42г. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Експулсирането по чл. 42а не се изпълнява, когато в специален закон или международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.
Чл. 42д. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, издали решението за експулсиране, за неговото изпълнение или за наличие на основание за неизпълнението му.
Чл. 42е. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Когато експулсирането не може да се осъществи за сметка на чужденеца, който се експулсира, органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, издали решението за експулсиране, за направените разходи във връзка с неговото изпълнение. Редът за уведомяването се определя в правилника за прилагане на закона.
Чл. 42ж. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Органите на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност" на основанията по чл. 42б, ал. 1 могат да издадат заповед за експулсиране и да искат изпълнението й от компетентните органи на другата държава - членка на Европейския съюз, по отношение на чужденец, който се намира на нейната територия.
Чл. 42з. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишен чл. 42а - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Забрана за влизане в Република България се налага, когато са налице основанията по чл. 10.
(2) Забрана за влизане в Република България може да се наложи, когато са налице основанията по чл. 11.
(3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Забраната за влизане в Република България е за срок до 5 години. Забраната за влизане в Република България може да е за срок, по-дълъг от 5 години, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност.
(4) Забраната за влизане може да се наложи едновременно с принудителната административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 2, по чл. 40, ал. 2 или по чл. 41, когато са налице основанията по чл. 10 или 11.
Чл. 43. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) Забрана за напускане на Република България се налага на чужденец, който:
1. е осъден с влязла в сила присъда и не е изтърпял наложеното наказание лишаване от свобода;
2. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) има задължения над 5000 лв. към български юридически или физически лица, които са установени по съдебен ред и не са надлежно обезпечени;
3. (изм. - ДВ, бр. 45 от 2002 г.) има ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв. или е член на контролните или управителните органи на юридически лица, които имат ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лв., в случай че не е представено надлежно обезпечение.
(2) Мерките по ал. 1 се прилагат и спрямо чужденци, които притежават и българско гражданство.
(3) Забранява се напускане на Република България на чужденец под 18 години, притежаващ и българско гражданство, на който единият родител е български гражданин и не е дал писмено съгласие за пътуването му зад граница.
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Принудителните административни мерки се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", директорите на главните дирекции "Борба с организираната престъпност", "Гранична полиция" и "Охранителна полиция", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции "Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Фактическите основания за налагането на конкретната принудителна административна мярка, в случай че съдържат класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от съответните длъжностни лица по реда на Закона за защита на класифицираната информация.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) При налагане на принудителните административни мерки компетентните органи отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки се изпълняват от службите за административен контрол на чужденците, съответно от органите за граничен контрол, след влизането им в сила, освен ако органът, издал заповедта, е допуснал предварително изпълнение.
(4) Подлежат на незабавно изпълнение:
1. заповедите за отнемане на правото на пребиваване в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. заповедите за налагане на забрана за влизане в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
3. заповедите за експулсиране.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Когато съществуват пречки чужденецът да напусне незабавно страната или да влезе в друга страна, със заповед на органа, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, чужденецът се задължава да се явява ежедневно в териториалната структура на Министерството на вътрешните работи по местопребиваването му по ред, определен в правилника за прилагане на закона, до отпадането на пречките.
(6) (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) В случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България или експулсирането.
(7) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 103 от 2003 г., в сила от 26.02.2004 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г.) Към Дирекция "Миграция" се създават специални домове за временно настаняване на чужденци, на които е издадена заповед за принудително отвеждане до границата на Република България или за експулсиране.
(8) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. По изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи, има забавяне при получаване на необходимите документи за принудителното отвеждане или експулсиране или лицето представлява заплаха за националната сигурност или обществения ред, срокът на настаняването може да бъде продължен допълнително до 12 месеца.
(9) (Нова - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) По изключение, при наличието на обстоятелствата по ал. 6 на придружените и непридружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително настаняване в специален дом със срок до три месеца. В специалните домове по ал. 7 се обособяват помещения за настаняване на малолетни и непълнолетни чужденци с подходящи за тяхната възраст и потребности условия.
(10) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишна ал. 8, изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Настаняването на чужденци в специалните домове се извършва въз основа на заповед за принудително настаняване, издадена от компетентни длъжностни лица от Министерството на вътрешните работи, като в заповедта изрично се посочва необходимостта от настаняването и законовото основание и се прилага копие от заповедта по ал. 6.
(11) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., предишна ал. 9, изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Редът за временно настаняване на чужденците, включително на малолетните и непълнолетните, в специалните домове, както и организацията на дейността им се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Чл. 44а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) Чужденец, на който е наложена принудителна административна мярка експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.
Чл. 44б. (1) (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишен текст на чл. 44б - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Когато е невъзможно незабавното експулсиране или принудителното отвеждане на чужденец до границата или изпълнението на тези мерки трябва да бъде отложено поради причини от правен или технически характер, органът, издал заповедта за налагане на принудителната административна мярка, отлага изпълнението й за срок до отпадането на пречките за изпълнението й.
(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Когато след изтичане срока на временната закрила по Закона за убежището и бежанците експулсирането или принудителното отвеждане на чужденец до границата е невъзможно или изпълнението на тези мерки трябва да бъде отложено по причини от здравословен или хуманитарен характер, органът, издал заповедта за прилагане на принудителната административна мярка, отлага изпълнението й до отпадането на пречките за изпълнението й.
Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Разноските, свързани с пребиваването и извеждането от Република България на чужденец, влязъл в страната по покана от физическо или юридическо лице, за който се установи, че не отговаря на законовите изисквания за пребиваване на чужденците в Република България, са за сметка на домакина.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) В случаите по ал. 1 разноските за престоя и извеждането на чужденеца от страната се събират от Националната агенция за приходите по реда, предвиден в Закона за Националната агенция за приходите.
(3) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Разноските по извеждането на чужденец от страната в изпълнение на решение по Закона за убежището и бежанците за прехвърляне на чужденец в държавата, компетентна да разгледа молбата му за статут, са за сметка на държавния бюджет.
Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Заповедите за налагане на принудителни административни мерки могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Заповедите за:
1. отнемане на правото на пребиваване в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
2. налагане на забрана за влизане в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1, и
3. експулсиране
подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно.
(3) В заповедите по ал. 2 не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка.
(4) Жалбата срещу заповед по ал. 2 не спира изпълнението на заповедта.
Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) (1) Заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в тридневен срок от фактическото настаняване пред административния съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Жалбата не спира изпълнението на заповедта.
(2) Съдът по ал. 1 разглежда жалбата в открито заседание и се произнася с решение в срок до един месец от образуването на делото. Явяването на лицето не е задължително. Решението на съда е окончателно.
(3) На всеки 6 месеца началникът на специалния дом за временно настаняване на чужденци представя списък на чужденците, които са пребивавали повече от 6 месеца в него поради наличие на пречки за извеждането им от страната. Списъкът се изпраща до административния съд по местонахождението на специалния дом.
(4) След изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци съдът служебно се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Определението на съда не подлежи на обжалване.
(5) Когато съдът отмени обжалваната заповед за принудително настаняване или определи освобождаване на чужденеца, той се освобождава незабавно от специалния дом.
Чл. 46б. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г., предишен чл. 46а - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Държавните органи, които упражняват правомощия във връзка с условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на Република България от чужденците, си сътрудничат с компетентните органи на другите държави в борбата с нелегалната миграция и при осъществяването на експулсиране.
Раздел II.
Административнонаказателни разпоредби
Чл. 48. (1) Наказва се с глоба от 500 до 5000 лева чужденец, който:
1. е бил експулсиран и влезе в страната;
2. (изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) без съответното разрешение или регистрация извършва трудова, търговска и друга дейност;
3. е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2008 г.) Наказанието по ал. 1 се налага и на физически лица, които са приели на работа чужденци без съответното разрешение или регистрация, а на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер 20 000 лв.
(3) Когато нарушенията по ал. 1 и 2 са извършени повторно, се налага глоба от 1000 до 10 000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция до 40 000 лева.
Чл. 48а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) Наказва се с глоба от 200 до 2000 лв. физическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 24а.
(2) На юридическо лице, което извърши нарушението по ал. 1, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
(3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на служител на едноличен търговец или юридическо лице, който извърши или допусне извършването на нарушение по ал. 1 и 2.
(4) Когато нарушенията по ал. 1-3 са извършени повторно, се налага глоба от 500 до 5000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 48б. (Нов - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) (1) Наказва се с глоба от 100 до 1000 лв. физическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 28.
(2) На юридическо лице, което не изпълни задълженията си по чл. 28, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв.
(3) Когато нарушението по ал. 2 е извършено повторно, на юридическото лице се налага имуществена санкция в размер от 1000 до 10 000 лв.
Чл. 49. (1) Наказва се с глоба до 3000 лева чужденец, който:
1. използва нередовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ;
2. (доп. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) изгуби, повреди или унищожи български документ за самоличност, разрешение за пребиваване или документи, издадени от службите за граничен паспортно-визов контрол;
4. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) не изпълни задълженията си по чл. 17, ал. 2 и по чл. 30;
5. (изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) дава или приема в залог или преотстъпва български личен документ.
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 1000 до 6000 лева, а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 20 000 лева.
Чл. 50. (1) Наказва се с глоба до 500 лева чужденец, който:
1. не изпълни задълженията си по чл. 44, ал. 3;
2. грубо е нарушил установения ред в зоната за граничен контрол на граничен контролно-пропускателен пункт;
(2) Когато нарушенията по ал. 1 са извършени повторно, се налага глоба от 200 до 1000 лева.
Чл. 52. (1) В случаите, когато за нарушение на този закон и на издадения въз основа на него правилник не е предвидено друго наказание, виновният се наказва с глоба до 500 лева.
(2) В маловажни случаи се налага глоба съгласно чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.
Чл. 53. (1) (Доп. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Нарушенията по този закон се констатират с акт, съставен от органите на Министерството на вътрешните работи, а в случаите по чл. 24а и по чл. 33, ал. 2 - от органите на Министерството на труда и социалната политика.
(2) Въз основа на съставените актове министърът на вътрешните работи и министърът на труда и социалната политика или определени от тях длъжностни лица издават наказателни постановления.
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.